Кому са необходими езиковите центрове?

Безпрецедентната криза, свързана с COVID-19, влоши още повече и без това незавидното състояние на българското държавно образование.

"Дистанционното обучение задълбочи образователните неравенства, влоши знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система", призна МОН в анализ на обучението от разстояние в електронна среда.

Също и според PISA постиженията на учениците в България се влошават. През 2015 г. около 40% от 15-годишните българи са били функционално неграмотни. През 2018 г. делът им се покачва до 44 на сто, при средно за ЕС 23.6%.

Кризата с COVID-19 отчетливо показа и липса на ключови компетентности и умения в големи групи деца, като например тези за самостоятелно учене, особено важни при дистанционното учене.

На фона на тази обезпокоителна картина, езиковите и изпитни центрове от неформалния сектор доказаха, защо родителите продължават да държат децата им да получават допълнително езиково обучение извън сферата на държавното образование. Най-добрият довод за това са отличните резултати на учениците на изпитите за международните сертификати, които се провеждат в България. Това е единственият обективен инструмент, който измерва добавената стойност от образованието, както и неговата ефикасност. Инструмент, какъвто продължава да липсва в държавното образование, както се заключава в тазгодишния мониторингов доклад на неправителствената организация "Образование България 2030".

В тази светлина, бруталните и дискриминационни мерки спрямо целия сектор на неформалното образование едва не доведоха до срутване на последния бастион на качествено обучение и възпитаване на знаещи и можещи млади хора, с реални практически компетентности.

Смятаме, че трябва изцяло да се преосмисли отношението на държавата към частния образователен сектор, защото ние не сме враг нито на държавното образование, нито на децата, а втори стълб на българското образование.